Сега в Рио Болт преследва своя „троен требъл”. Златният медал на 100 м вече е на врата му. Остава му да изпревари всички на 200 м и 4х100 м, за се оттегли със стил от олимпийската сцена. Намерение, което 29-годишният шампион заяви повече от категорично.
Бягай, Юсейн, бягай
Тази велика история започва в енорията на област Трилони. Когато е на 12, Болт се надбягва със свой приятел. А местният свещеник обявява награда за победителя - вкусен обяд. Както предполагате, няколко минути след старта малкият Юсейн похапва сладко-сладко и вече мечтае за световен рекорд.
„Той просто не обича да губи и винаги плачеше, ако не пресече финала първи”, твърди баща му Уесли. Седем олимпийски и 11 световни титли - това е кариера, в която почти няма място за горчиви сълзи.
„Когато бе на 5, забелязахме, че с лекота изпреварва останалите деца. Още тогава знаехме, че ще стане голям спортист”, допълва мама Дженифър.
Училищни хроники
Юсейн израства заедно с брат си Садики и сестра си Шерийн. Макар че не спира на едно място и за секунда, остава далеч от сериозни неприятности. В гимназията отделя далеч повече внимание на крикета, отколкото на леката атлетика. В крайна сметка обаче тийнейджърът се вслушва в съветите на учителката си по физическо възпитание Лорна Торп. „Момче, твоите крака са златна мина. Ако искаш да стигнеш до върха, стани спринтьор”.
Днес Болт е безкрайно благодарен на своята някогашна преподавателка. „Тя е моята втора майка”. Постоянно ме наглеждаше, стараеше се да се чувствам добре. Тази жена изигра огромна роля в моя живот”.
Но Торп не е единствената. Директорката на гимназията и учителка по испански - Лорна Джаксън, напътства ученика по деликатната тема за отношенията с противоположния пол. „Всички харесваха Юсейн. Успехът му не бе особено впечатляващ, но компенсираше със своя чар. Помня как в девети клас едно момиче му помагаше с домашните – разбира се, не ставаше дума само за оценките му”.
Преди две години Юсейн посещава някогашното си училище и се среща с малчуганите, които не откъсват поглед от своя идол. „Залягайте над испанския. Помня как г-жа Джаксън ми казваше, че един ден ще посещавам различни страни и този език ще ми трябва. Така и стана - отидох в Южна Америка и се запознах с няколко красиви момичета. Ако Бях внимавал повече с испанския, щяхме да общуваме по-пълноценно”.
Звезда на старта
Когато е на 15, Болт вече е сензация в света на леката атлетика. Застава на старта на световното първенство на младежи в Ямайка срещу съперници, които са с 4 години по-големи. И печели титлата! Така се превръща в най-младия шампион в историята и получава приза за изгряваща звезда на международната федерация. Американските колежи се надпреварват с обещания за щедри стипендии, а спортните агенции наддават за подписа на бъдещия олимпийски герой.
Най-съобразителен се оказва младият и амбициозен ирландски мениджър Рики Симс. „След като завършат гимназия, атлетите от Ямайка обикновено продължават образованието си в САЩ и прекарват четири години в университета, преди да станат професионалисти. Юсейн обаче предпочете друго развитие и затова се насочи към нас”, обяснява Симс.
Младежът обаче трудно овладява емоциите си. Преди важни състезания често избухва в сълзи и трепери от нерви. „Говорих с него по този въпрос и той ми обеща, че ще направи всичко по силите си - спомня си Дженифър. - Казах му, че Господ винаги е с него и че ще го споменавам в молитвите си. Никога няма да забравя как на онова световно през 2002 г. хората по трибуните скандираха името му”.
Вдъхновението Болт
На олимпиадата в Атина през 2004 г. един американец на име Джъстин Гатлин печели златото на 100 м, а Болт отпада още в сериите. Четири години по-късно в Пекин Гатлин е вън от играта заради наказание за допинг, а Юсейн нахлува на голямата сцена с три титли. В Лондон 2012 ямаецът го прави отново, а за Джъстин остава бронзът. Съперничеството им навлиза в нова фаза на световното първенство през 2015 г., когато Болт е по-бърз само със стотна.
„Дори когато изглежда повален, винаги е способен на поредното чудесно бягане. А когато е на върха, е просто фантастичен - признава Гатлин. - Той задава стандарти, показва ти към какво да се стремиш. Когато си мислите за лека атлетика, мислете за Юсейн и Джъстин. Ние сме конкуренти, но и истински шоумени”.
Майките на двамата спринтьори се запознават по време на шампионата на планетата в Пекин. И макар че синовете им са в жестока конкуренция на пистата, двете жени поддържат приятелски отношения и се виждат при всяка възможност. Самите атлети също се забавляват заедно навън. „Обичаме да разпускаме. Но когато стъпим на пистата, мислим само как да се победим”, откровен е американецът.
Глен Милс е старши треньор на националния отбор на Ямайка в продължение на 22 години, преди да с концентрира върху работата си в академията за спринтьори в Кингстън. Неговите възпитаници са спечелили общо над 100 медала на олимпийски игри и световни първенства. След разочароващия си дебют в Атина 2004 Болт се обръща към Милс и го моли за съдействие. „Веднага забелязах, че техниката му е погрешна - тичаше зад центъра на тежестта. Освен че това го забавяше, водеше и до непрекъснати контузии. Заснех на видео едно от бяганията му и го гледахме на забавен каданс. Изготвих диаграми и му показах към каква позиция на тялото трябва да се стремим".
Решимостта на Болт да коригира недостатъците си постепенно го превръщат в глобална звезда, чиято усмивка се е превърнала в запазена марка. „Той работи наистина здраво. Но същевременно запазва младежкия си дух. Хората трябва да знаят, че гледа на тренировките си изключително сериозно. А когато е във форма, просто няма от кого да се притеснява на пистата”, категоричен е Милс.
Животът след пистата
Семейството на Болт и до днес е базирано в Трилони, а баща му работи в малък магазин вече над половин век. Най-известният местен жител винаги е добре дошъл в енорията. „Юсейн никога не забрави откъде е тръгнал - разкрива най-добрият му приятел Нюджънт Уолкър. - Остава здраво стъпил на земята. Благодарение на родителите си е усвоил най-важните ценности. И винаги е внимателен към всички. Дори не осъзнава напълно, че е световна знаменитост. Веднъж бяхме отседнали във Франция. Пред хотела се бяха събрали негови фенове, а той искрено се учуди и попита кого чакат всички тези хора. Пиколото му обясни, че всъщност са дошли заради него”.
Мама Дженифър се надява, че един ден синът й ще прекарва повече време със семейството. Но е наясно, че това не може да се случи, докато е с шпайкове на краката. „Той е същото онова момче, което спечели титлата за младежи през 2002 г. И все още слуша родителите си”.
Според татко Уесли обаче Болт вече има различна мисия и я осъзнава напълно. „Той е посланик на леката атлетика и забавлява хората. Не зная кой ще заеме мястото му, когато се оттегли. Без него ще бъде наистина скучно”.
ЦВЕТАН БАЯСЛИЕВ, btvnovinite.bg
0
